bTV Репортерите: Сребреница – бъдеще в миналото
Сребреница – единственият приет геноцид в Европа след Втората международна война.
Повече от 8000 босненски мюсюлмани са убити единствено за няколко дни. Над 1000 души към момента са в неопределеност.
Събота е, малко преди обед. Улиците на Сребреница са празни, само че не поради парещото слънце – осиротяват поради предишното.
България 2 мин. Оранжев код за жеги до 42° в неделя 
Advertorial 3 мин. Поръчай авансово Galaxy Z Flip6 или Galaxy Z Fold6 от А1 и вземи с до 350 лева отстъпка 
България 2 мин. Денков: Изходът от войната сред Пеевски и Доган ще има отражение и в ГЕРБ 
България 2 мин. Голям горски пожар затвори пътя Левка – Студена (ВИДЕО) 
България 3 мин. Нова мода в жегите: Заведения дописват такса " климатик " към сметките 
България 1 мин. Верижна злополука затвори пътя за Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Маказа “ 
Светът 2 мин. Процесът против Алек Болдуин беше преустановен 
България 2 мин. Оранжев код за жеги до 42° в неделя 
Advertorial 3 мин. Поръчай авансово Galaxy Z Flip6 или Galaxy Z Fold6 от А1 и вземи с до 350 лева отстъпка 
България 2 мин. Денков: Изходът от войната сред Пеевски и Доган ще има отражение и в ГЕРБ 
България 2 мин. Голям горски пожар затвори пътя Левка – Студена (ВИДЕО) 
България 3 мин. Нова мода в жегите: Заведения дописват такса " климатик " към сметките 
България 1 мин. Верижна злополука затвори пътя за Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Маказа “ 
Светът 2 мин. Процесът против Алек Болдуин беше преустановен Ясна и Елма споделят ориста на мнозина – се връщат в родния си град от лято на лято... В къщите към тях живеят единствено двама души.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Ние тук сме хора, които останаха без една част от живота си. Ние имаме минало, имаме това в този момент, и имаме част, която липсва. Вероятно се връщаме тук, с цел да намерим тази изчезнала част от душата ни, останала тук “, споделя Ясна.
Юли месец, 1995 година – Сребреница е потопена в кръв. Животът необратимо изменен. По това време градът е предпазена зона на Организация на обединените нации и има многочислени бежанци мюсюлмани, само че под командата на генерала на армията на босненските сърби – Радко Младич е нападнат и високомерен.
Снимка: btvnovinite.bg
29 години по-късно споменът за това юлско лято не избледнява в мозъка на Азир.
„ Беше денят на страшния съд за нас. Бях 13-годишно момче и се оказах на нещо като граница сред гибелта и живота “, спомня си Азир Османович, оживял при геноцида.
Той претърпява ужаса и хаоса към базата на Организация на обединените нации, намираща се близо до Сребреница, в Поточари. Там идва с майка си и още хиляди мюсюлмански фамилии. Надеждата за леговище угасва – миротворците са малцина. Не могат да им оказват помощ, нито да спрат това, което ще последва.
„ Между 5-6 000 бежанци получиха позволение да влязат в базата. 20 000 души останаха на открито, зад тази ограда (показва). Те не съумяха да влязат и аз бях един от тях.... Ситуацията тук беше най-лоша, когато на 12 юли дойдоха босненските сръбски елементи, започнаха да отделят мъжете, изнасилиха девойки и дами. Беше същински смут за нас, които останахме извън. В този миг ти си безпомощен, можеш единствено да чакаш да пристигна твоят ред и да те убият. Хората започнаха да халюцинират. Жените и децата плачеха “, споделя Азир Османович.
Жените, децата и възрастните са качени на рейсове и депортирани.
Отделените им съпрузи, братя и синове са екзекутирани.
Част от мъжете и момчетата на Сребреница пробват да избягат към териториите под контрола на босненската войска през горите. Мнозина губят живота си там – братът на Азир също.
Изчезват над 8000 души. Само за няколко дни. Телата са открити в всеобщи гробове.
През годините оттук са минали 20 000 елементи от скелети. В момента имаме към 200 дейни случая.
Последните две десетилетия антропологът Драгана Вучетич е единствената връзка сред изгубените мъже и момчета на Сребреница и фамилиите им, които към момента търсят отговори. В лабораторията в Тузла тя връща идентичността на костите.
Документооборота на една институция не следва да бъде обществено оповестяван, разяснява депутатът от ГЕРБ-СДСКостите на жертвите са открити на 400 разнообразни местоположения – премествани и смесвани, с цел да се затрудни разпознаването.
Драгана Вучетич е родом от Белград, стартира работа в лабораторията незабавно откакто приключва университета.
„ Очите ми, може би по време на студентските ми години очите ми са били затворени, тъй като не знаех доста за войната в Босна. Какво се е случило и кака е изглеждало. Видях неща, които в никакъв случай не съм си мислела, че ще видя. Бих споделила, че това беше крайъгълният камък в живота ми “, споделя Драгана.
Първият ѝ конфликт с босненската война се трансформира в задача за цялостен живот.
„ Никога не съм желала да напусна. Особено в този момент, когато съм сама тук. Аз съм единственият антрополог, който работи тук сега. И след 20 години си мисля, че няма да е почтено по отношение на фамилиите да си потегли. Свързана съм мощно с това място, с тези случаи със фамилиите. Мисля, че изискуем на околните да продължим, до момента в който не приключим този развой. Докато тук на рафтовете има и един случай аз ще остана. Когато всичко е празно – мога да си потегли “, разяснява Драгана.
Продължи да четеш